Автор:
Пламен Емилов
71 стр.
Формат:
A5 24мм. 16мм.
Цветни снимки.
ISBN: 978-954-92363-1-6
Въведение
Почистването на монетите
е отговорна дейност, която има важно значение за изучаване изображенията и
надписите върху тях, за правилното им датиране и идентификация и за изследване
циркулацията им в каналите на паричното обръщение.
Най-често старите монети носят следите на времето и на тяхната употреба –
металът потъмнява или върху тяхната повърхност се появяват петна от корозия и
замърсяване. Когато са престояли столетия в земята може да са толкова силно
корозирали, че от първоначалното метално ядро да не е останала и следа. В такива
случаи разполагаме само с една напълно минерализирана маса.
За съжаление не съществуват начини за пълно възстановяване на техните
първоначални качества. Това трябва да се знае, защото при отсъствието на
необходимия опит и знания при чистенето на монетите може да им се нанесат
непоправими щети. Трябва да се знае още, че е недопустимо прилагането на каквито
и да са механични методи, като например употребата на ювелирна паста, които
неизбежно оставят драскотини върху монетата и изтриват по-фините детайли от
рисунъка. Не се препоръчват при почистване на медни и сребърни монети да се
използват силни реактиви от типа на азотната и сярната киселини, които
унищожават не само окисите, но метала и засягат самите изображения и най-вече
дребните детайли.
Състоянието на монетите след химическото и механичното въздействия на околната
среда върху тях е един от най-важните критерии при тяхната оценка. Понякога това
въздействие е положително, тъй като върху монетите се образува красива патина,
която високо се цени от колекционерите. Особено красивата патина може съществено
да увеличи цената и същевременно да служи като гаранция за автентичността на
дадена монета. Медните и бронзови монети без патина се ценят много по-ниско от
тези с благородна патина. В повечето случаи обаче престоят на монетите в почвата
или на други неподходящи места ги променя негативно. Внимателното им почистване
може да подобри тяхното състояние, но може да се случи и обратното – монетата за
бъда напълно развалена.
Съдържание
Въведение 5
Глава І. 7
Въздействието на околната среда върху състоянието на монетите 7
1. Патината върху монетите – продукт на корозията 7
2. Видове патини и повърхности на монетите. Основни термини 18
Глава ІІ. 26
Почистване на монети 26
1. Методи за почистване на стари монети 26
2. Някои общи препоръки 30
3. Техника на безопасност при почистването на монети 31
4. Почистване на замърсяванията върху монетите 34
5. Почистване на златни монети 35
6. Почистване на сребърни монети 39
7. Почистване на монети от мед и медни сплави 44
8. Почистване на монети от алуминиеви, цинкови, никелови, хромови и железни
сплави 53
9. Почистване на монети с Трилон-Б, Калгон и други универсални разтвори 55
Глава ІІІ 60
Реставриране, консервиране и съхраняване на стари монети 60
1. Някои препоръки при реставрацията на стари монети 60
2. Създаване на зелена патина върху медни и бронзови монети 62
3. Създаване на черна патина върху медни монети 64
4. Създаване на патина върху месингови монети 65
5. Консервиране на монети и печати от оловни и калаени сплави 66
6. Препоръки за безопасно съхраняване монети и печати 67
Използвана литература 71
Илюстрации на различните видове патина на старите монети 73
ОТКЪСИ:
....
Съществуват различни термини и описания на видовете патина, които се наблюдават
върху повърхността монетите. Посочените по-долу често се използват за
характеризиране на настоящето състоянието на монетите след дългия им престой в
повече или по-малко химически и физически агресивна околна среда.
1. Тъмно
оцветена патина върху сребърни монети (англ. Darkly toned). Някои монети имат
тъмен цвят, който е предпочитан пред яркия металически блясък на среброто. Той
се получава в резултат от естественото окисляване на метала или пък е химически
изкуствено предизвикан с реактиви при реставрацията на монетата.
2. Патина с цветовете на дъгата
(англ. Rainbow toning). Сребърните монети могат
да имат и многоцветни отенъци, предизвикани от различни вещества.
3. Напълно почистена монета (англ.
Fully Cleaned). Повечето антични и
средновековни монети се нуждаят от почистване. В резултат на тази процедура
повечето монети може да бъдат почистени професионално, но някои от тях се
повреждат. Това най-вече се отнася до сребърните монети, които се обработват със
слаби киселинни разтвори. Недостатък на такова чистене е не само вероятността
монетата да бъде повредена, но и премахването на явните признаци за автентичност
като серните съединения на среброто. Затова опитните реставратори предпочитат да
оставят на свободно място в полето или по гурта на монетата, малък непочистен
участък, с който да се потвърждава нейната автентичност.
4. Зелена патина (англ. Green
Patina). Това е най-разпространения цвят на
патината.
5. Маслинена патина (англ. Olive
Patina). Тя е зелена патина с различен оттенък
- от светлозелен до почти черен цвят.
общо 14 вида
патини
................
Освен
чрез патината, състоянието на монетите може да се опише и чрез различни термини,
отнасящи се до вида монетната повърхност :
1. Контрастна повърхност (англ.
Contrasting surfaces). Такава повърхност
монетата добива, когато патината е напълно изтрита от най-изпъкналите й части.
2. Следи от посребряване (англ.
Patchy silver).
Монетите в обръщение, които първоначално са били посребрени, бързо губят част от
този тънък слой сребро и повърхността им става на петна. Някои предпочитат
такива монети да имат вторична черна патина, която се получава с помощта на
серни съединения.
3. Шуплеста повърхност (англ.
Porous). Монетите без патина могат да имат
плътна или шуплеста повърхност. Шуплестата повърхност е характерна за монети,
които са намерени в реки или са били подложени на грубо химическо почистване.
общо 15 вида
повърхности
..............
Почистването на монетите е процес, при който от тяхната повърхност се
отстраняват замърсяванията и/или слоевете от продуктите на корозията на
металите.
Основните начини за почистване на стари монети са механичният, химическият и
електрохимическият. При реставрацията се прилага механичния в съчетание с
другите.
Механичната обработка се извършва с различни четки от четина, месинг или
стъклено влакно, с обикновени игли, със скалпели и със зъболекарски инструменти.
Всички те обаче трябва да се използват много внимателно и с необходимата
ловкост. При груба механична работа повърхността на монетите много лесно се
надрасква, а може да се стигне и до тяхното натрошаване. Механично най-лесно се
почистват замърсяванията.
При
химическия начин дебелия слой от продукти на корозията се отстранява с помощта
на химически реактиви като се запазва металическата основа на монетите.
Най-често той се съчетава с механическия начин. При химическото почистване се
отстраняват всички продукти на корозията, които се намират на повърхността на
металните монети. Прилага се само когато няма възможност корозионния слой да
бъде съхранен в стабилно състояние. На практика обаче химическият начин се
използва много повече от необходимото, а резултатът не винаги е положителен.
Причината е, че е по-бръз и по-лесен за прилагане, а почистените монети се
съхраняват без сериозни корозионни проблеми.
Известни
са много и различни рецепти за химическо почистване, повечето от които са
универсални. Най-важното условие, което трябва да се спазва при химическото
почистване е постоянния контрол върху процеса на премахване на корозионните
продукти. Монетите не трябва да бъдат оставяни в разтвора без наблюдение дълго
време. За да протича химическата реакция равномерно върху цялата повърхност на
монетите е необходимо периодически да бъдат изваждани от разтвора, промивани с
течаща вода и почиствани с четка от трудно разтворимите налепи. Друго условие е
монетите да бъдат изцяло потопени в разтвора. Освен това той трябва да се
разбърква редовно, а за да се ускори още повече процеса на почистване, течността
може да се загрее. Не се препоръчва продължителното използване на един и същ
разтвор, тъй като той се насища с медни соли, от които може да започне отлагане
на чиста мед върху вече почистените повърхности. В такива случаи монетите
добиват неестествен розов цвят, който много трудно се почиства. Дълго
употребяваните разтвори стават и по-киселинни, което ускорява почистването, но
намалява възможностите за бързо реагиране при деликатни случаи. Това важи
най-вече при почистването на позлатени или посребрени монети.
Електрохимичният метод – електролизата, е много бърз метод за почистване на
монети. Електролизата е съвкупност от окислително-редукционни процеси, протичащи
върху електродите при преминаване на електрически ток през разтвор. Това, което
чрез други методи се постига в продължение на часове, чрез електролизата може да
се направи за минути и дори за секунди. Тази скорост обаче е опасна, тъй като
процесът е неконтролируем. Проблемът е в това, че в резултат от електролизата
патината се маха изцяло и ако изображението не е съхранено върху метала,
резултатът може да е много разочароващ.
...
7.
Почистване на монети от мед и медни сплави
Процесът на корозия, който
разгледахме по-горе, засяга много силно монетите от мед и медни сплави. Под
въздействието на водата и на солите, разтворени в нея, медта се разрушава и по
повърхността на монетите се отлагат съответните слоеве от зелени карбонати и
хлориди, червени или черни медни оксиди. Върху бронзовите монети има и
съединения на калая и оловото. Ако обаче патината е качествена, най-добре
монетите въобще да не се чистят.
Най-щадящият метод за
почистване е като монетата се постави за два дни в дестилирана вода, в резултата
на което огнищата на корозия от меден хлорид ще се проявят и ще станат видими за
внимателно механично отстраняване с подходяща четка.
Иначе, най-простият начин за
почистване на медни монети е чрез потапянето им в 5-10%-ов разтвор на оцетната
киселина. В зависимост от състоянието, размера и вида на налепите, монетите
трябва да престоят в разтвора от няколко минути до няколко часа и дори повече.
През това време те трябва да се преобръщат и периодически изтриват с четка.
Когато корозионите налепи върху медни монети има бледо жълт цвят, дължащ се на
оловни съединения също се използва 10%-ов разтвор на оцетна киселина.
Известен и един старинен
метод за почистване на медни и бронзови предмети с оцетна киселина - т. нар.
оцетно тесто. Това е смес от брашно и домашен оцет, която се приготвя
непосредствено преди използването й. Тестото се нанася върху металическата
повърхност, а след изсъхването му се изчетква с четка или парцал. Оцетната
киселина взаимодейства с медните оксиди и карбонатите на медта и в резултат на
това образува ацетати на медта - Cu(CH3COO)2. В случая брашното играе ролята на
адсорбент на замърсителите.
Подобна е и рецептата с
оксалова киселина (Н2С2О4). Тя е една от
силните органични киселини. Отровна е и предизвиква парализа на нервната
система. Всичко това предполага взимането на предпазни мерки при работа с нея.
За почистването на медни и месингови монети се използва смес от 1 g оксалова
киселина, 5 ml спирт, 4 ml терпентин и 1 ml вода. Сместа се разбърква и се
нанася с тампон върху повърхността, която трябва да се почисти. След 5-10 min
монетите се изтриват със суха кърпа. Терпентинът и спиртът премахват мазнините,
а оксаловата киселина взаимодейства със съединенията на медта и образува соли –
оксалати на медта CuC2O4. Последните се премахват много лесно от повърхността на
монетите.
....
Според някои колекционери,
монетите от сребро, мед, бронз, месинг и медно-никелова сплав се чистят много
добре с Трилон Б. Това е евтин химически продукт, който се продава във вид на
бял прах. Той е силно разтворим във вода, поради което трябва да се пази в
затворен съд. Прилага се главно за почистване от налепи и ръжда на
тръбопроводите на котли и нагревателни елементи, охладителни автомобилни системи
и перални машини. Използва се също във фотографията за омекотяване на водата и в
аналитичната химия. Той е ниско токсичен, но предизвиква дразнение на кожата.
Химическата му формула е С10Н14N2Na2O8*2H2O – динатрий
дихидрогенетилен-диаминтетраацетат. Продуктът е известен с различни търговски
наименования: Трилон Б; АДТА; Хелафлекс III; Комплексон III; ЕДТА-2 Nа2;
Секвестрон Nа2; Хелатон III; Тесталон III; Триплекс III; Селектон В2 М 23.
.......
2.
Създаване на зелена патина върху медни и бронзови монети
Красивите малахитови или синьозелени патини върху
античните медни и бронзови монети са се образували в продължение на столетия под
специфичното действие на средата, в която са се намирали. Тази „Patina antica”
представлява слой от основен меден карбонат - същата медна сол, от която се
състои и известният минерал малахит - (СuОН)2СО3. Истинската патина е
тъждествена с малахита не само по своя състав и външен вид, но и по произхода й.
За да се създаде изкуствена зелена патина, която да е много сходна с истинската,
трябва да се подражава на естествения процес. Това означава, че монетите трябва
да бъдат поставени в условия, които предизвикват бавно и постепенно образуване
на основен меден карбонат на тяхната повърхност. За целта монетите трябва да
бъдат поставени в помещение с равномерна и умерено топла и влажна атмосфрера,
богата на въглероден диоксид (CO2). Тук те остават по-дълго или по-късо време,
като не по-малко от 2-3 пъти дневно тяхната повърхност се потапят с 1-2%-ов
воден разтвор на оцетната киселина (CH3COOH) или разреден оцет в отношение
1:4-5. Може да се използува и специално пригодена за целта плътно затваряща се
камера. За постоянно образуване на въглероден диоксид в камерата се поставят два
съда един над друг. В този, който е на дъното на камерата се слага натрошен
варовик или креда, а в другия над него – солна киселина. Солната киселина трябва
да капе непрекъснато и равномерно върху варовика или кредата.
И МНОГО ДРУГИ РЕЦЕПТИ ЗА
РЕСТАВРИРАНЕ И КОНСЕРВИРАНЕ НА СТАРИ МОНЕТИ.
71стр. ОТ КОИТО 71стр. СА
ВАЖНИ